Защо за Стореното Добро Получаваме Зло?
Невероятно поучителна притча,която ни кара да се замислим
защо за доброто получаваме зло
Колко от нас всеки ден се замислят за вселенската несправедливост.Защо ,когато правим някому добро,той не го оценява и ни връща зло?Хората си затварят очите за нашите добри постъпки и направо ги зачеркват.Защо за искреното ни желание да помогнем ни се изплюват в лицето?Нима сме го заслужили??
В кого е проблема?В нас или в околните ?Нужно ли е изобщо да правим добро?
Струва ли си ?Сега може да дишаш спокойно.Една невероятно поучителна притча дава отговор на този мъчителен въпрос.
Веднъж при едни стар мъдрец на вратата почукала млада непозната,която заливайки се в сълзи,разказала на стареца своята история.“ Аз не зная как да живея“ с трепет продумала тя-“ през целия си живот съм се отнасяла с хората така,както бих искала те да се отнасят с мен,винаги съм била искрена и съм им разкривала душата си.При всяка възможност се стараех да върша добро,не съм очаквала нищо в замяна.Винаги съм намирала начин да им помагам.Винаги съм го правила безвъзмездно,а съм получавала в замяна само насмешки и зло.Обидно ми е до болка и съм много огорчена от хората.Кажете ми ,как да живея?“
Мъдрецът я изслушал търпеливо и и казал:
„-Съблечи се чисто гола и излез така на улицата .“
-Простете ,но вие навярно се шегувате.Или сте луд.Ако направя това,аз незнам какво да очаквам от минувачите.Още някой да ме наругае и да ме унижи.“
Мъдрецът станал,отворил вратата и поставил на един стол огледало.
Ти се срамуваш да тръгнеш гола по улицата,но защо не се срамуваш да ходиш по света с открита душа като тази врата.Ти пускаш вътре всеки.Твоята душа е огледало,именно затова ти виждаш отражението си в другите хора.Тяхната душа е пълна със зло и поквара и точно такава черна картина виждат и те ,когато погледнат твоята чиста душа.Те не притежават сила и мъжество да признаят ,че ти си по-добра от тях и да се променят.За съжаление това могат да направят само смелите.
-И какво мога да направя?Как бих могла да изменя ситуацията,когато от мен нищо не зависи?- попитала красавицата.
-Хайде ,ела с мен ,аз ще ти покажа нещо.Виж това е моята градина.От много години поливам тези невиждано крависи цветя и се грижа за тях.Да ти кажа честно никога не съм виждал как се отварят пъпките на цветовете.Всичко ,което мога да видя е тези прекрасни цъфнали цветя ,които сменят цветовете и аромата си.
Деца ,учете се от природата. Вижте тези прекрасни цветя и правете като тях- отворете вашите сърца към хората внимателно и незабележимо,така че никой да не забележи това.Отваряй сърцето си пред добрите хора.Избягвай тези,които не те имат за нищо,късат листенцата ти и ги тъпчат с крака.Тези хора още не са дорасли до теб,затова с нищо не можеш да им помогнеш.В теб те ще виждат само своето уродливо отражение.
В света има много мръсотия и зло.Но този,който иска остава чист….
Бъди искрен и честен пред себе си и пред другите.Винаги помни- не хвърляй бисери на прасетата.Това няма да донесе щастие нито на тебе ,нито на тях.
Сподели тази притча с приятелите си.
